напъпил е

Речник на българския език

1. напъпил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напъпил е е производна форма на напъпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напъпил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напъпил е е производна форма на напъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).