напълняло

Речник на българския език

1. напълняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напълняло е производна форма на напълням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напълняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напълняло е производна форма на напълням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. напълняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

напълняло е производна форма на напълням (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. напълняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

напълняло е производна форма на напълням (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. напълняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напълняло е производна форма на напълнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. напълняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

напълняло е производна форма на напълнея (мин. деят. св. прич. ср. р.).