напълнел

Речник на българския език

1. напълнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напълнел е производна форма на напълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напълнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

напълнел е производна форма на напълня (мин. деят. несв. прич. м. р.).