напълнеел

Речник на българския език

1. напълнеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напълнеел е производна форма на напълнея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напълнеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

напълнеел е производна форма на напълнея (мин. деят. несв. прич. м. р.).