напълзяла

Речник на българския език

1. напълзяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напълзяла е производна форма на напълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. напълзяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напълзяла е производна форма на напълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. напълзяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

напълзяла е производна форма на напълзя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. напълзяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

напълзяла е производна форма на напълзя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).