напъдило

Речник на българския език

1. напъдило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напъдило е производна форма на напъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напъдило — мин. деят. св. прич. ср. р.

напъдило е производна форма на напъдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).