напъдил

Речник на българския език

1. напъдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напъдил е производна форма на напъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напъдил — мин. деят. св. прич. м. р.

напъдил е производна форма на напъдя (мин. деят. св. прич. м. р.).