напъвал

Речник на българския език

1. напъвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напъвал е производна форма на напъвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напъвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напъвал е производна форма на напъвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. напъвал — мин. деят. св. прич. м. р.

напъвал е производна форма на напъвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. напъвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

напъвал е производна форма на напъвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).