напушил е

Речник на българския език

1. напушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напушил е е производна форма на напуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напушил е е производна форма на напуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).