напукала

Речник на българския език

1. напукала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напукала е производна форма на напукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. напукала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напукала е производна форма на напукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. напукала — мин. деят. св. прич. ж. р.

напукала е производна форма на напукам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. напукала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

напукала е производна форма на напукам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).