напудрило

Речник на българския език

1. напудрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напудрило е производна форма на напудря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напудрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

напудрило е производна форма на напудря (мин. деят. св. прич. ср. р.).