напудрили

Речник на българския език

1. напудрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

напудрили е производна форма на напудря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напудрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

напудрили е производна форма на напудря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).