напудрил

Речник на българския език

1. напудрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напудрил е производна форма на напудря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напудрил — мин. деят. св. прич. м. р.

напудрил е производна форма на напудря (мин. деят. св. прич. м. р.).