напудрел

Речник на българския език

1. напудрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напудрел е производна форма на напудря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напудрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

напудрел е производна форма на напудря (мин. деят. несв. прич. м. р.).