напредяло

Речник на българския език

1. напредяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напредяло е производна форма на напреда (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напредяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

напредяло е производна форма на напреда (мин. деят. несв. прич. ср. р.).