напразнувал

Речник на българския език

1. напразнувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напразнувал е производна форма на напразнувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напразнувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напразнувал е производна форма на напразнувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. напразнувал — мин. деят. св. прич. м. р.

напразнувал е производна форма на напразнувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. напразнувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

напразнувал е производна форма на напразнувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).