наполяла е

Речник на българския език

1. наполяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наполяла е е производна форма на наполея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наполяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наполяла е е производна форма на наполея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. наполяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наполяла е е производна форма на наполея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. наполяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наполяла е е производна форма на наполея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).