наполеят

Речник на българския език

1. наполеят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

наполеят е производна форма на наполея (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наполеят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

наполеят е производна форма на наполея (сег. вр., 3 л., мн. ч.).