наполелите

Речник на българския език

1. наполелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

наполелите е производна форма на наполея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. наполелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

наполелите е производна форма на наполея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).