наполейте

Речник на българския език

1. наполейте — повелително наклонение, мн. ч.

наполейте е производна форма на наполея (повелително наклонение, мн. ч.).

2. наполейте — повелително наклонение, мн. ч.

наполейте е производна форма на наполея (повелително наклонение, мн. ч.).