наполееш

Речник на българския език

1. наполееш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

наполееш е производна форма на наполея (сег. вр., 2 л., ед. ч.).

2. наполееш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

наполееш е производна форма на наполея (сег. вр., 2 л., ед. ч.).