наполеете

Речник на българския език

1. наполеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

наполеете е производна форма на наполея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наполеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

наполеете е производна форма на наполея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).