наполеем

Речник на българския език

1. наполеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

наполеем е производна форма на наполея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. наполеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

наполеем е производна форма на наполея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).