наполеела

Речник на българския език

1. наполеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наполеела е производна форма на наполея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наполеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наполеела е производна форма на наполея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. наполеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наполеела е производна форма на наполея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. наполеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наполеела е производна форма на наполея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).