наполее

Речник на българския език

1. наполее — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наполее е производна форма на наполея (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наполее — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наполее е производна форма на наполея (сег. вр., 3 л., ед. ч.).