напоило е

Речник на българския език

1. напоило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напоило е е производна форма на напоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напоило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напоило е е производна форма на напоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).