наподобяло

Речник на българския език

1. наподобяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наподобяло е производна форма на наподобя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наподобяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наподобяло е производна форма на наподобя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).