наподобила

Речник на българския език

1. наподобила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наподобила е производна форма на наподобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наподобила — мин. деят. св. прич. ж. р.

наподобила е производна форма на наподобя (мин. деят. св. прич. ж. р.).