наподобил

Речник на българския език

1. наподобил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наподобил е производна форма на наподобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наподобил — мин. деят. св. прич. м. р.

наподобил е производна форма на наподобя (мин. деят. св. прич. м. р.).