наплюл е

Речник на българския език

1. наплюл е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наплюл е е производна форма на наплюя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наплюл е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наплюл е е производна форма на наплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).