наплюло е

Речник на българския език

1. наплюло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наплюло е е производна форма на наплюя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наплюло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наплюло е е производна форма на наплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).