наплюли

Речник на българския език

1. наплюли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наплюли е производна форма на наплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наплюли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наплюли е производна форма на наплюя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).