наплюла

Речник на българския език

1. наплюла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наплюла е производна форма на наплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наплюла — мин. деят. св. прич. ж. р.

наплюла е производна форма на наплюя (мин. деят. св. прич. ж. р.).