наплю

Речник на българския език

1. наплю — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наплю е производна форма на наплюя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. наплю — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наплю е производна форма на наплюя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).