наплещил си

Речник на българския език

1. наплещил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наплещил си е производна форма на наплещя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наплещил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наплещил си е производна форма на наплещя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).