наплещил е

Речник на българския език

1. наплещил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наплещил е е производна форма на наплещя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наплещил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наплещил е е производна форма на наплещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).