наплещило

Речник на българския език

1. наплещило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наплещило е производна форма на наплещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наплещило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наплещило е производна форма на наплещя (мин. деят. св. прич. ср. р.).