наплещели

Речник на българския език

1. наплещели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наплещели е производна форма на наплещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наплещели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наплещели е производна форма на наплещя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).