наплещел

Речник на българския език

1. наплещел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наплещел е производна форма на наплещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наплещел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наплещел е производна форма на наплещя (мин. деят. несв. прич. м. р.).