наплатяло

Речник на българския език

1. наплатяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наплатяло е производна форма на наплатя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наплатяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наплатяло е производна форма на наплатя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).