наплати

Речник на българския език

1. наплати — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наплати е производна форма на наплатя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наплати — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наплати е производна форма на наплатя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наплати — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наплати е производна форма на наплатя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. наплати — повелително наклонение, ед. ч.

наплати е производна форма на наплатя се (повелително наклонение, ед. ч.).