напираха

Речник на българския език

1. напираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

напираха е производна форма на напирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

напираха е производна форма на напирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).