напирал съм

Речник на българския език

1. напирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

напирал съм е производна форма на напирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. напирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

напирал съм е производна форма на напирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. напирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

напирал съм е производна форма на напирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).