напирал си

Речник на българския език

1. напирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напирал си е производна форма на напирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. напирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напирал си е производна форма на напирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. напирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напирал си е производна форма на напирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).