напира

Речник на българския език

1. напира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

напира е производна форма на напирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. напира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

напира е производна форма на напирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. напира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

напира е производна форма на напирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).