напил съм

Речник на българския език

1. напил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

напил съм е производна форма на напия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. напил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

напил съм е производна форма на напия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).