напила

Речник на българския език

1. напила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напила е производна форма на напия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. напила — мин. деят. св. прич. ж. р.

напила е производна форма на напия (мин. деят. св. прич. ж. р.).