напечатило

Речник на българския език

1. напечатило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напечатило е производна форма на напечатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напечатило — мин. деят. св. прич. ср. р.

напечатило е производна форма на напечатя (мин. деят. св. прич. ср. р.).