наперчил е

Речник на българския език

1. наперчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наперчил е е производна форма на наперча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наперчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наперчил е е производна форма на наперча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).