напеел

Речник на българския език

1. напеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напеел е производна форма на напея се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

напеел е производна форма на напея се (мин. деят. несв. прич. м. р.).